Снощи наблюдавах за кратко време странен феномен, Горан Брегович събра българите да го гледат прехласнато. Много се чудих. Преди много време Биело дугме минаваше за една от най-"западните" югогрупи, ние бяхме затворени в кюпа на желязната завеса и всякаква музика , чуваща се отвъд Калотина ни изглеждаше перфектна. Но да извървиш обратно пътя към "Чае шукария" и да ти пригласят двеста хиляди екзалтирани фенове, четиридесет години след разпадането на Бийтълс, малко странно ми изглежда. Връщане назад към циганията и простотията. Какви ти балкански ритми и пр. увъртания, обясняващи тоталното изпростяване.
Както би рекъл поетът: Като няма прокопсия, плюл съм в тая Азисия...
Тези дни четох книгата на Виктор Ерофеев "Добрият Сталин" . Страшна книга! Та там той казва на едно място ( а преди това си е живял царски в Париж) как Полша му се струвала ЗАПАДНА в сравнение с Москва! ( И на мен ми изглеждаше ЗАПАДНА, впрочем) Така за нас и групите от Сърбия бяха ЗАПАДНИ.
Какво е днес определението за висш пилотаж в културните небеса, пълзенето в торището дори не стига до някаква писта. Контракултура ли? Та дори и утрепаните броеве на "Лик", с кратки публикации-изрезки от ЗАПАДНИЯ печат днес изглеждат божествено духовни, пълни с аромата на разцвета на културата през втората половина на миналия век.
Ние бяхме скопени в литературата, киното, бяхме натикани в менгемето на комунистическата цензура. Вярно, че стъблата на талантите избуяваха и през стоманени мрежи, но някак криви, деформирани.
Заключения не ми се правят. Свирнята на просташката долнопробна чалга, минаваща за възвишени "балкански ритми" ( Вачкова пък да вземе да го обяви за "Великият Горан Брегович"), а всъщност кофти кръчмарска преработка н стари цигански и турски мелодии, имаше и чудодеен ефект: друг път прекарвахме вечерта до Новата година сред истинска бомбардировка, пиратки, гърмежи и т.н., снощи всичко мина в чудна тишина, всички фенове на чалгата се бяха прибрали пред екраните, да гледат концерта.
Благодарско към Брегович, само той може да предизвика такова смиряване на пираткометачите.
Както би рекъл поетът: Като няма прокопсия, плюл съм в тая Азисия...
Тези дни четох книгата на Виктор Ерофеев "Добрият Сталин" . Страшна книга! Та там той казва на едно място ( а преди това си е живял царски в Париж) как Полша му се струвала ЗАПАДНА в сравнение с Москва! ( И на мен ми изглеждаше ЗАПАДНА, впрочем) Така за нас и групите от Сърбия бяха ЗАПАДНИ.
Какво е днес определението за висш пилотаж в културните небеса, пълзенето в торището дори не стига до някаква писта. Контракултура ли? Та дори и утрепаните броеве на "Лик", с кратки публикации-изрезки от ЗАПАДНИЯ печат днес изглеждат божествено духовни, пълни с аромата на разцвета на културата през втората половина на миналия век.
Ние бяхме скопени в литературата, киното, бяхме натикани в менгемето на комунистическата цензура. Вярно, че стъблата на талантите избуяваха и през стоманени мрежи, но някак криви, деформирани.
Заключения не ми се правят. Свирнята на просташката долнопробна чалга, минаваща за възвишени "балкански ритми" ( Вачкова пък да вземе да го обяви за "Великият Горан Брегович"), а всъщност кофти кръчмарска преработка н стари цигански и турски мелодии, имаше и чудодеен ефект: друг път прекарвахме вечерта до Новата година сред истинска бомбардировка, пиратки, гърмежи и т.н., снощи всичко мина в чудна тишина, всички фенове на чалгата се бяха прибрали пред екраните, да гледат концерта.
Благодарско към Брегович, само той може да предизвика такова смиряване на пираткометачите.
То затова и Емир Костурица се скара с него - обяви го за плагиат. И е прав донякъде... Циганската музика може и да е без авторски права, което обаче не означава, че всеки Сульо-Пульо може да я подписва с чиста съвест.
ОтговорИзтриване